Страстите на душата  ~ В какво се състои добродетелното

Страстите на душата 

~ В какво се състои добродетелното примирение

Най-благородните са нормално и най-скромни. Добродетелната покорност се състои само в това, че размишляваме върху несъвършенството на нашата природа и върху грешките, които може да сме създали преди, и тия, които сме в положение да създадем в бъдеще и които не са по-малки от тези които могат да позволен другите. Поради това ние не избираме себе си пред който и да било различен, а считаме, че и останалите хора, притежавайки свободна воля също като нас, могат да се ползуват по този начин добре от нея.

~ За гордостта

Всички тези, които си сформират положително мнение за себе си въз основа на каквато и да било друга причина, не имат същинско достойнство, а само горделивост. Последната е постоянно извънредно порочна, и то толкоз повече, колкото по-несъстоятелна е повода, заради която почитаме себе си. А най-несъстоятелна от всички е оная, когато човек се гордее без никакво съображение за това, тоест когато не счита, че има каквато и да било заслуга, за която би трябвало да бъде уважаван, само че таман заради това не зачита каквато и да било заслуга. Такъв човек си фантазира, че славата се изчерпва с насилственото й присвояване и счита, че тези, които си я приписват най-вече, са фактически най-прославени. Този недостатък е така неблагоразумен и така неуместен, че мъчно бих повярвал, че има хора, които му се отдават, в случай че никой в никакъв случай не би бил възхваляван безпричинно. Обаче ласкателството е така навсякъде публикувано, че няма човек, който, колкото и дефекти да има, да не се види постоянно почитан за неща, които освен не заслужават никаква хвалба, само че даже са почтени за упрек. Тъкмо това дава опция на най-невежите и най-глупавите да изпадат в този тип горделивост.

~ Последиците от гордостта са противоположни на тези, произлизащи от благородството

Каквато и да бъде обаче повода, заради която почитаме себе си, в случай че това не е усещаното в нас предпочитание (volonte) да се ползуваме постоянно добре от свободната си воля, от което, както акцентирах, произтича благородството, тя поражда постоянно една извънредно неоправдателна горделивост, която е така друга от същинското достойнство, че довежда до изцяло противоположни последствия. Всички останали богатства, като да вземем за пример мозъка, хубостта, благосъстоянието, почестите и други, се тачат нормално толкоз повече, колкото в по-малко хора се срещат, и даже в по-голямата си част са по природа такива, че е невероятно да бъдат предадени на доста хора. Именно по тази причина горделивците се пробват да унижат всички останали и робувайки на желанията си, оставят душата си непрестанно да се вълнува от ненавист, злоба, ревнивост и яд.

~ За порочното примирение

Що се касае до низостта или порочното примирение, то се състои основно в това, че човек се чувствува слаб и незадоволително съдбоносен и като че ли му липсва цялостна независимост на волята, та не може, да се въздържи от действия, за които знае, че след това ще се разкайва; и още в това, че човек се счита безпомощен да съществува независимо, нито може да се лиши от доста неща, придобиването на които зависи от другите. По подобен метод тази пристрастеност е директно противоположна на благородството и постоянно се случва по този начин, че най-низките по дух хора са най-нахални и най-надменни, по същия метод както най-благородните са най-непретенциозни и най-скромни. И до момента в който хората., крито имат мощен и доблестен дух не трансформират настроението си под действието на триумфите или нещастията, които им се случват, тези, чийто дух е слаб и низък, се водят единствено от случая и по тази причина преуспяването не по-малко ги кара да се възгордяват, в сравнение с нещастията - да се чувствуват унизени. И даже нерядко ги виждаме да се унижават срамно пред хора, от които чакат някаква полза или ги е боязън да не им напакостят, само че в това време безсрамно се перчат пред тези, от които не се опасяват и не чакат нищо.

От: „ Страстите на душата ”, Рене Декарт, изд. Наука и изкуство
Изображение: Portrait of René Descartes, circa 1647-1649, Jan Baptist Weenix, The Centraal Museum, Utrecht, Netherlands, commons.wikimedia.org